Вкаменелост на мистериозна змия на 48 милиона години с инфрачервено зрение

Изкопаема змия с рядката способност да вижда в инфрачервена светлина беше открита в ямата Месел, обект на ЮНЕСКО за световно наследство в Германия. Палеонтолозите хвърлят светлина върху ранната еволюция на змиите и техните сетивни способности.

Ямата Месел е известен обект от световното наследство на ЮНЕСКО, разположен в Германия, известен със своите изключително запазване на вкаменелости от еоценската епоха преди около 48 милиона години.

Месел Ямна змия с инфрачервено зрение
Змиите констриктори често се срещат в ямата Месел преди 48 милиона години. © Сенкенберг

Кристър Смит от Изследователския институт и музей Senckenberg във Франкфурт, Германия, и Agustn Scanferla от Universidad Nacional de La Plata в Аржентина доведоха екип от експерти до невероятно откритие в ямата Месел. Тяхното изследване, което е публикувано в научното списание Разнообразие 2020, даде нови прозрения за ранното развитие на змиите. Изследването на екипа разкрива изключителна вкаменелост на змия с инфрачервено зрение, което води до ново разбиране на древната екосистема.

Според тяхното изследване, змия, която преди е била класифицирана като Palaeopython fischeri всъщност е член на изчезнал род на констриктор (известни като боа или боиди) и е в състояние да създаде инфрачервено изображение на заобикалящата го среда. През 2004 г. Стефан Шаал кръщава змията на бившия германски министър Йошка Фишер. Тъй като научното изследване разкри, че родът представлява различна линия, през 2020 г. той беше преназначен като нов род Еоконстриктор, който е свързан с южноамериканските боа.

Месел Ямна змия с инфрачервено зрение
Фосил на E. fisheri. © Wikimedia Commons

Пълни скелети на змии рядко се намират във вкаменелости по света. В това отношение Месел Пит, обект на световното наследство на ЮНЕСКО близо до Дармщат, е изключение. „Към днешна дата четири изключително добре запазени вида змии могат да бъдат описани от ямата Месел,“ обясни д-р Кристър Смит от Изследователския институт Сенкенберг и Природонаучния музей и продължи, „С дължина от приблизително 50 сантиметра два от тези видове бяха сравнително малки; видът, известен преди като Palaeopython fischer, от друга страна, може да достигне дължина от повече от два метра. Въпреки че е бил предимно земен, вероятно е бил способен и да се катери по дърветата.

Цялостен преглед на Еоконстриктор на Фишери невронните вериги разкриха още една изненада. Невронните вериги на змията Месел са подобни на тези на съвременните големи боа и питони - змии с ямкови органи. Тези органи, които са разположени между плочите на горната и долната челюст, позволяват на змиите да изградят триизмерна термична карта на околната среда чрез смесване на видима светлина и инфрачервено лъчение. Това позволява на влечугите да откриват по-лесно жертви, хищници или скривалища.

Яма Месел
Яма Месел, обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Змията е кръстена на бившия германски външен министър Йошка Фишер, който, съвместно с Германската партия на зелените (Bündnis 90/Die Grünen), помогна да се предотврати превръщането на ямата Месел в сметище през 1991 г. – беше проучено в по-големи детайл от Смит и неговия колега Агустин Сканферла от Instituto de Bio y Geosciencia del NOA, използвайки комбинация от аналитични методи. © Wikimedia Commons

Въпреки това, в Eoconstrictor fischeri тези органи присъстваха само на горната челюст. Освен това няма доказателства, че тази змия е предпочитала топлокръвна плячка. Досега изследователите можеха да потвърдят само хладнокръвни животни като крокодили и гущери в стомаха и чревното съдържание.

Поради това групата изследователи стига до заключението, че ранните ямкови органи са функционирали за подобряване на сетивното съзнание на змиите като цяло и че, с изключение на сегашните змии констриктори, те не са били използвани основно за лов или защита.

Откриването на добре запазен древен фосил змия с инфрачервено зрение хвърля нова светлина върху биоразнообразието на тази екосистема преди повече от 48 милиона години. Това изследване е забележителен пример за това как научните изследвания в палеонтологията могат да добавят стойност към нашето разбиране за естествения свят и еволюцията на живота на Земята.